Карта - Халеб (Aleppo)

Ха̀леб (حلب, книжовно – „Хàляб“, с ударение върху първата сричка според произношението на арабски), срещано и като Халѐб (с ударение на последната сричка, повлияно от произношението в турски език), наричан още Халеб аш-Шахба („прясно мляко“); също Халеп (на турски), Алеп (на френски) и Алепо (на английски), حَلَبُ Халеб, Հալեպ Халеб, Χαλέπι; Beroea) е град в Северна Сирия, център на едноименната административна област Халеб.

Със своите 2 132 100 жители към 22.09.2004 г. това е най-населеният град в страната, след като изпреварва по жители столицата на страната Дамаск още в края на 1980-те години. В цялата област Халеб – най-населената в страната, живеят 4 868 000 души.

Градът е сред най-старите непрекъснато населявани селища в света. Археологически находки показват, че е бил заселен още през 6-о хилядолетие пр.н.е.

В древността градът е столица на Еблаитското царство и въобще център на Древна Сирия. Градът се споменава като Арми в Ебланския царски архив и под името Арман в Акад. Нарам-Син (или Саргон Велики), цар на Акад, унщожава Ебла и Арман през XXIII век пр.н.е.

В арамейска Вавилония се споменава под името Халаб (или Халба). Градът е столица и на аморейското царство Ямхад (араб. يمحاض, ок. 1800 – 1600 г. пр.н.е.), известно още и като „земята Халеб“, което за времето си е най-силното и могъщо царство в Леванта.

Ямхад е сринато от хетите при Мурсили I в XVI век пр.н.е., но скоро след това успява да се възстанови и отново да поеме водеща роля в Древна Сирия, след като Хетското царство отслабва.

Възползвайки се от безвластието в региона след хетското отстъпление, Паратарна, цар на хуритското царство Митани, завладява града през XV век пр.н.е., след което заедно с Кадеш е на фронтовата линия на Митани с Древен Египет и Хетското царство.

Хетеецът Супилулиума I надделява над Митани и завоюва града през XIV век пр.н.е., като още оттогава той има стратегическо и култово значение за хетите, които го превръщат в център на поклонението на бога на времето.

След рухването на Хетското царство градът става център на арамейско сирохетско царство, след което пада последователно под властта на Асирийската империя, Нововавилонското царство и Ахеменидите. Градът е известен в древността още и като Халпе, а древните гърци са го наричали Бероя (Βέροια), а турците – Халеп.

В античността попада последователно под властта на Селевкидите, римляните и византийците.